I don't want this moment to ever end
Where everything's nothing without you
I'll wait here forever just to, to see you smile
'Cause it's true, I am nothing without you

Through it all, I made my mistakes
I stumble and fall, but I mean these words

I want you to know
With everything I won't let this go, these words are my heart and soul
I'll hold on to this moment you know, 'cause I'd bleed my heart out to show
And I won't let go

Thoughts read unspoken, forever in doubt
Pieces of memories fall to the ground
I know what I didn't have so, I won't let this go
'Cause it's true, I am nothing without you

All the streets where I walked alone, with nowhere to go
I've come to an end

I want you to know
With everything I won't let this go, these words are my heart and soul
I'll hold on to this moment you know, 'cause I'd bleed my heart out to show
And I won't let go

In front of your eyes, it falls from the skies
When you don't know what you're looking to find
In front of your eyes, it falls from the skies
When you just never know what you will find (what you will find)

I don't want this moment to ever end
Where everythings nothing without you

I want you to know
With everything I won't let this go, these words are my heart and soul
I'll hold on to this moment you know, 'cause I'd bleed my heart out to show
And I won't let go (I want you to know)
With everything I won't let this go, these words are my heart and soul
I'll hold on to this moment you know, 'cause I'd bleed my heart out to show
And I won't let go

Благодаря ти,Мамо !

Гергана -- Благодаря ти.mp3

Толкова любов дала си ми ти,
Че за цял един живот стига ми
всеки мой успех сега
на тебе , мамо , аз дължа
как да ти благодаря
за това ??

научи ме в живота да се боря
и никога за милост да не моля ,
научи ме сърцето си да пазя
от злоба и омраза.
научи ме в мечтите си да вярвам,
научи ме и как да побеждавам.
за болката не ме подготви само,
да те изгубя , Мамо !

Зная,че си тук
винаги до мен,
нося те в сърцето си
нощ и ден,
ти ми даваш силата
напред по пътя да вървя,
Как да ти благодаря
за това ??

научи ме в живота да се боря
и никога за милост да не моля ,
научи ме сърцето си да пазя
от злоба и омраза.
научи ме в мечтите си да вярвам,
научи ме и как да побеждавам.
за болката не ме подготви само,
да те изгубя , Мамо!

.........

Липсата на майка за едно момиче е деформиращо.Деформиращо,защото майката е най-добрият приятел,на който можеш да споделиш всичко ,знаейки че ще ти даде добър съвет.Майката е човекът,който винаги ти мисли доброто и е готова на всичко,за да си добре.Посвещавам този пост на прекрасната си майка,която обичам безрезервно много!Искам да кажа на всички.които имат щастието да са отгледани от майчина ръка,защото някои го нямат,да си помислят за тези жени.Оценете ги,защото някой ден може да е късно.По-силна от майчината обич няма!!!Искам да кажа специално на моята майка,че колкото и да сме се карали и въпреки че не живея с нея, я обичам АДСКИ много!!!!
Благодаря ти,Мамо!Обичам те !!!!

Голямото завръщанее.!!!!!

Здравейте отново!! ;D
Направо нямам дъми от колко време не съм писала .. като видя и чак ми става лошо ... :Х
та .. искам пръвия пост след толкова време да е за нещо смислено,а единственото смислено нещо в живота ми това са приятелите ми.Не..този път няма да ги изреждам,няма да ги описвам,просто ще изразя обичша и благодарността си към тях..!
Да,благодаря ви ,Приятели!Благодаря ви,за това че сте до мен винаги когато имам нужда.Благодаря ви,за това че винаги когато се запитам дали има някой, който ме обича и който да обичам и в главата ми се появяват имената ви.Благодаря ви,за това че когато вие имате нужда от някой , винаги разчитате на мен.Благодаря ви,за това че мога да ви споделя абсолютно всичко и знам ,че вие ще ме подкрепите.Благодаря ви,за това че сте Вие!!!!!Благодаря ви!!!
Обичам ви...!! и не просто защото сте ми приятели, а заради всички тези неща,които изброих!Вие бяхте до мен когато най-много имах нужда някой да ме развесели,вие бяхте до мен тогава когато имах нъжда просто да поговоря с някой,вие просто ... сте Вие.....!!!!! Моята компания,моите Приятели...моето ВСИЧКО!!!!!

Истинския приятел е този който знае дори и най-лошото за теб и пак ти е Приятел!!!
Исински приятел е този,на когото можеш да се обадиш в 4.оо сутринта и да му кажеш :"Копеле,убих човек!",а той да ти отвърне:"Ок.,къде ще копаем??"
Обикновен приятел е този,който всеки ден ти идва на посещение в затвора,а истински приятел е този,който седи там до теб и ти казва:"Копеле, прецакахме се!"

p.s.:искам да кажа,че всичко което написах в този пост НЕ се отнася за въпросната Мария.В клипа е,защото го направих още когато ни БЕШЕ приятелка,нооо явно се раждат и много големи издънки.Все едно в клипа я няма.;]]] ии да кажа ,че в клипа тряя да има още хора ...май скоро ша са прай нов клип :D

" ... Хари завъртя рязко глава.В дъното завесата около двете легла се дръпна и по пътеката между тях тръгнаха двама посетители: страховита на вид възрастна магьосница в дълга зелена рокля, проядена от молци лисича яка и островърха шапка, окичена с нещо, което безспорно бе препариран лешояд, а след нея креташе унил не друг, а Невил.
Внезапно прозрение осени Хари и той разбра кои са пациентите на леглата в дъното.Заозърта се трескаво, за да намери начин да отклони вниманието на другите и Невил да излезе от болничната стая незабелязано, без да го разпитват, но при името "Лонгботъм" Рон също се беше обърнал и още преди Хари да го е спрял, се провикна:
--Невил!
Той подскочи и се сви, сякаш покрай него е просвистял куршум.
--Ние сме, Невил! - оповести бодро Рон и се изправи. - Видя ли ...? Тук е Локхарт!Ти при кого си дошъл??
--Това твои приятелчета ли са, момчето ми? - попита бабата на Невил и ги изгледа отвисоко.
Невил явно предпочиташе да бъде навсякъде другаде, но не и тук.По кръглото му лице плъзна наситена руменина, той не поглеждаше никого в очите.
--A, да - рече баба му и като се вторачи в Хари, му протегна съсухрена ръка с нокти като на граблива птица. - Да, да, знам кои сте, разбира се.Невил се изказа твърде ласкаво за вас.
--Ъъъ...благодаря - смутолеви Хари и се ръкув с нея.
Невил не го и поглеждаше, беше се вторачил в краката си и се изчервяваше все повече.
-- А вие двамата очевидно сте от сeм. Уизли - продължи госпожа Лонгботъм и протегна зарствено ръка първо на Рон, после и на Джини. - Да,познавам родителите ви...съвсем бегло, разбира се..свестни хора, много свестни... а ти сигурно си Хърмаяни Грейнджър?
Хърмаяни се постъписа, че госпожа Лонгботъм знае името и,но въпреки това и стисна ръката.
--Да,Невил ми е разказвал много за теб.Не един път си го спасявала от задънена улица.Доро момче е - заяви тя и подлегна строго и критично над костеливия си нос своя внук,-но се опасявам,че не притежава дарбата на баща си -кимна старицата рязко по посока на двете легла в дъното на стаята, а препарираният лешояд върху шапката и се разтресе застрашително.
--Какво?-изуми се Рон.(На Хари му идеше да го настъпи по крака,но ако си по джинси,а не в мнтия,е много по-трудно да го направиш незабелязано.)-Там,в дъното,баща ти ли е Невил?
--Какво означава това?-изненада се госпойа Лонгботъм.-Не си ли казал на приятелчетата си за своите родители,Невил?
Момчето си пое дълбоко въздух,погледна към тавана и поклати глава.Хари не помнеше някога да у е домачнявало повече за някого,но не се сещаше как да помогне на Невил да излезе от неловкото положение.
--Няма нищо срамно!-ядоса се баба му-Би трябвало да се гордееш,Невил,да се гордееш!Хубава работа,жертвали са здравето си,душевното и физическото,а сега единственият им син се срамува от тях!
--Не се срамувам - промълви тихо Невил,като продължи да гледа навсякъде другаде,но не и към Хари и останалите си съученици.
Рон пък беше застанал на пръсти,за да види обитателите на двете легла.
--Показваш го по странен начин!-сопна се госпожа Лонгботъм.-Поддръжниците на Вие-знаете-кого са изтезавали сина ми и жена му,докато те са загубили разсъдъка си- допълни тя гордо,извърната към Хари,Рон,Хърмаяни и Джини.
Двете момичета захлупиха уста с длани.Рон,който изглеждаше покрусен,спря да извива врат в опит да зърне родителите на Невил.
--Бяха аврори,радваха се на голямо уважение в магьосническия свят-продължи госпожа Лонгботъм.-И двамата притежавали изключителна дарба.Аз... да, Алис, какво има, миличка?
Майката на Невил запристъпя към тях по нощница.Вече не беше с кръгло щастливо лице, както Хари я помнеше от старата снимка на първия Орден на феникса,която му бе показал Муди.Сега то бе изпито и слабо, очите и изглеждаха прекалено големи, косата ,вече побеляла , беше рядка и безжизнена.Жената не пожела да говори - или може би не можеше,- само направи плахо движение към Невил и му подаде нещо.
--Пак ли?-попита малко уморено госпожа Лонгботъм.-Чудесно ,Алис, миличка... каквото и да е,вземи го ,Невил.
Той обаче вече беше протегнал ръка ,в която майка му пусна праза опаковка от най-добрата дъвка за балончета "Друбъл".
--Чудесно,миличка - повтори с престорена радост бабата на Невил и потупа снаха си по рамото.
Невл обаче промълви тихо:
--Благодаря,мамо.
Тя закрета към другия край на помещението,като си тананикаше.Невил огледа предизвикателно останалите , сякаш ги приканваше да се засмеят, а Хари си помисли,че никога през живота си не е виждал по-несмешно нещо.
-Е, да се прибираме - въздъхна госпожа Лонгботъм и надяна дълги зелени ръкавици. - Много се радвам ,че се запознахме.Невил, хвърли обвивката в кошчето,вече ти е дала толкова много, че можеш да си облепиш стаята.
Но Хари беше сигурен,че е забелязал как на тръгване приятелят му пъха хартийката в джоба си.
Вратата се затвори след тях. "

Всичко идва,за да си отиде..нали??

Няма да казвам,че любовта е гадна, не тя не е...Тя те кара да летиш в облаците,изпълва те с надежда..Прави те щастлив от вярата към човека до теб...но..
Вече съм твърде изморена от това да обичам...Може би наистина е най-добре да вдигна преградите,които ще ограждат нараненото ми сърчице близките години...

"Нищо не е по-тъжно от смъртта на една илюзия."Артър Костлер

Не преставам да стискам това глупаво мече,което знае само да се осмихва.....Но май и това няма да те върне...Тежко ми е....Боли ме...А на теб дори не ти пука....Дори не искаш да знаеш как съм.....Не искам да си отново с мен....Не искам да ме обичаш...Искам просто да сме приятели........!!!А дори и това не мога да постигна......!!!

I'm here without you...!!

A hundred days have made me older
Since the last time that I saw your pretty face
A thousand lies have made me colder
And I don't think I can look at this the same
But all the miles that separate
Disappear now when I'm dreaming of your face

I'm here without you baby
But you're still on my lonely mind
I think about you baby
And I dream about you all the time
I'm here without you baby
But you're still with me in my dreams
And tonight it's only you and me

The miles just keep rollin'
As the people leave their way to say hello
I've heard this life is overrated
But I hope that it gets better as we go

I'm here without you baby
But you're still on my lonely mind
I think about you baby
And I dream about you all the time
I'm here without you baby
But you're still with me in my dreams
And tonight girl its only you and me

Everything I know, and anywhere I go
It gets hard but it wont take away my love
And when the last one falls
When it's all said and done
It gets hard but it wont take away my love

I'm here without you baby
But you're still on my lonely mind
I think about you baby
And I dream about you all the time
I'm here without you baby
But you're still with me in my dreams
And tonight girl its only you and me

[18.6.2007 г. 21:56:44] [oth]Ava[InLoVe] каза: obi4a6 li me?
[18.6.2007 г. 21:57:57] КоГаТо Ме ПоГлЕдНеШ,Не ОтКаЧаШ Ли КаЖи каза: ne kakto ti me obi4a6
[18.6.2007 г. 21:58:41] [oth]Ava[InLoVe] каза: iska6 li da si s men?
[18.6.2007 г. 21:59:54] КоГаТо Ме ПоГлЕдНеШ,Не ОтКаЧаШ Ли КаЖи каза: kvoto i da me popita6
[18.6.2007 г. 21:59:57] КоГаТо Ме ПоГлЕдНеШ,Не ОтКаЧаШ Ли КаЖи каза: otgovorite
[18.6.2007 г. 22:00:02] КоГаТо Ме ПоГлЕдНеШ,Не ОтКаЧаШ Ли КаЖи каза: 6te sa edni i sa6ti
[18.6.2007 г. 22:00:05] [oth]Ava[InLoVe] каза: kakvi?
[18.6.2007 г. 22:00:19] КоГаТо Ме ПоГлЕдНеШ,Не ОтКаЧаШ Ли КаЖи каза: mi
[18.6.2007 г. 22:00:23] КоГаТо Ме ПоГлЕдНеШ,Не ОтКаЧаШ Ли КаЖи каза: ti me obi4a6 pove4e
[18.6.2007 г. 22:00:28] КоГаТо Ме ПоГлЕдНеШ,Не ОтКаЧаШ Ли КаЖи каза: iska6 da si s men pove4e
[18.6.2007 г. 22:00:34] КоГаТо Ме ПоГлЕдНеШ,Не ОтКаЧаШ Ли КаЖи каза: vsi4ko
[18.6.2007 г. 22:00:37] КоГаТо Ме ПоГлЕдНеШ,Не ОтКаЧаШ Ли КаЖи каза: az ne moga taka
[18.6.2007 г. 22:00:40] КоГаТо Ме ПоГлЕдНеШ,Не ОтКаЧаШ Ли КаЖи каза: ne moga da sam seriozen

Знаеш ли...Понякога много съжалявам,че тогава не помислих повече над това,което ми каза...Защото сега,след дълги месеци изпълнение с"безкрайната ти любов" към мен ми се иска тогава да бях схванал и всичко да беше приключило...Но уви...Ти умееш сладко да ме лъжеш...И ме оплиташе в лъжите си ден след ден...Дори дни преди всичко хубаво да приключи завинаги..!!!Никога повече няма да повторя тази грешка...Колкото и да боли,няма да ти се оставя да ме нараняваш...Няма...Просто е твърде...Тежко...За да го понеса...

Всяка хубава прикаска има своя прекрасен край...Жалко,че нашият край не бепе прекрасен...Но нещото,за което най-много се чудя е...Нашата приказка...наистина ли беше толкова хубава,колкото си въобразявах,че е???

Весела Коледа на всички ^^ Много ви обичам!!!Дано желанието ,което си пожелаете тази вечер в 12 часа да ви се сбъдне!!!!

All the same

I don't mind where you come from
As long as you come to me
I don't like illusions I can't see
Them clearly

I don't care no I wouldn't dare
To fix the twist in you
You've shown me eventually
What you'll do

I don't mind...
I don't care...
As long as you're here

Go ahead tell me you'll leave again
You'll just come back running
Holding your scarred heart in hand
It's all the same
And I'll take you for who you are
If you take me for everything
Do it all over again
It's all the same

Hours slide and days go by
Till you decide to come
And in between it always seems too long
All of a sudden

And I have the skill, yeah I have the will
To breathe you in while I can
However long you stay
Is all that I am

I don't mind...
I don't care...
As long as you're here

Go ahead tell me you'll leave again
You'll just come back running
Holding your scarred heart in hand
It's all the same
And I'll take you for who you are
If you take me for everything
Do it all over again
It's always the same

Wrong or right
Black or white
If I close my eyes
It's all the same

In my life
The compromise
I close my eyes
It's all the same

Go ahead say it you're leaving
You'll just come back running
Holding your scarred heart in hand
It's all the same
And I'll take you for who you are
If you take me for everything
Do it all over again
It's all the same

Хубавите неща са твъре краткотрайни......??!

Заваля сняг...Всичко е толкова...Бяло..Цветът на красотата,на чистотата,на добротата...И чвиско е толкова перфектно...Като малките снежинк,които все още се сипят.Не сте ли забелязвали колко са идеални форимте на снежинките.Нямат нито един дефект и са точно такива,каквито ги рисуват децата,каквито ги има по картинки,анимации и т.н.Ако не сте,уловете една в ръкавицата си когато излезнете и се вгледайте.Ще видите нещо толкова малко и за жалост с много кратък живот...Тя бързо ще се разтопи...И когато го направя се замислям...Всъщност за какво слкужат щом са толкова...да кажем,краткотрайни...??Замисляли ли сте се колко много трябва да паднат за да натрупа снега?Аз до скоро не го бях правила...Приемах го просто като факт.Трябва да падне много сняг,за да стане всичко толкова бяло.Не ви ли звучи познато?Всеки го знае естествено,но наистина замисляли ли сте се?
И все пак някой ще ме попита какво му е хубавото-сняг като като.Бяло е,е и?Да...Но все пак е красиво,аз ценя красивото...Би трябвало всеки човек да го прави...Понякога просто трябва да се вгледаме в детайлите...Или по-точно...В малките,краткотрайни неща...Падащи бавно от небето...Стигащи до земята и разбира се,просто разтапящи се...Това са малките снежинки,малко от тях остават за по-дълго и снегът натрупва...Може би за вас не толкова малко,но всъщност далеч по-малко от тези,които се разтапят....

Какво?!?Истинска любов...

Не сте ли се питали някога какво точно е истинтската любов?Дали сте я изпитвали някога?Дали вие сте истинската любов за някой?...Дали съм била истинска любов за някой...Това може да го каже този някой,ако има такъв разбира се...Дали съм изпитвала тази истинска любов...Да...И точно за това мога да дам отговор на първия въпрос..Който е и най-важен...
Истинската любов...Това е чувство,в което са смесени най-вече доверието,щастието,ревността и разбира се тъгата.Да обичаш някого,това означава да те боли не само когато те нараняват,ами и когато ти нараняваш.Да обичаш някого...Това е когато някой друг ти е много симпатичен и много ти харесва,но въпреки всичко не правиш нищо за да го спочелиш.Защото тогава тази истинска любов ти пречи да го направиш.Това не са болезнени окови,които не те допускат да достигнеш до друг.Това е просто любов.И ако обичаш друг,то тогава няма да съжаляваш,че за да запасиш съвестта си чиста не правиш нищо с някой друг...Да обичаш някого...Това е когато пренебрегваш своите желания,за да е щастлив човека до теб...Да обичаш някого...Това е когато плачеш от щастие,че си я открил...Да обичаш някого...Това е когато въпросният човек с друг/друга и ти си щастлив заради него...И успяваш да му се усмихнеш въпрки това,че всичко в теб рухва още в мига,в който си представиш най-лошото-човека когото обичаш,с друг/друга...Защото когато е щастлив той,си щастлив и ти...Да обичаш някого...Това е когато успееш да му прости за грешки,които разбиват доверието ти към него...Да обичаш някого...Това е когато той успява да те развесели в най-гелемите моменти на слабост...
Това е истинстата любов...Смесица от всички чувства,които един човек може да изпита...

Любов?!?!

Какво беше това??Какви бяха тези думи???Пак ме караш да плача...!!За пореден път!!!Как смееш???Нима така ще оправиш нещата????Това ли са чувствата ти"малко почивка",но после ми пожелаваш "да съм щастлива" и накрая отново "обичам те"...????Какви са тези думи..!!?Нима си мислиш,че имам сили да поема всичко това..!!Това не е любов!Това е мъка...Само мъка ли можеш да ми предложиш??Казваш,че си наранен,а колко съм наранена аз?Защо за да ми кажеш някои прекрасни думи трябва да се скараме...???Защо????Толкова ли е сложно да дойдеш и да ми кажеш,че ме обичаш ужасно много?Нали е така..??Или имаш смелост д ами го кажеш само по интернет? И само когато аз поискам да го направиш...Чувствам се изоставена...Разтроена и много много...много влюбена...За жалост нещастно влюбена...

Едно семейство...Сплотено...Нещо,което на всяко дете му е нужно...Хора,които да могат да го успокоят когато трябва...Но за жалост много семейства са разделени...Ах тази пуста любов...Защо всичко опира до нея...Защо не дарява само щастие...Не и ли става мъчно когато види да се разделят двама родителя и да оставят едно дете,което има нужда от двама им...Не и ли става тъжно когато види как това дете е плод на тяхната любов,но е отглеждано с плода на тяхната омраза-скандали...Среднощни скандали...Блъскане...Писъци...Сълзи...Защо?И това дете израства с мисълта да не постъпва така със своето...но любовта има ли граници...??Пита ли те Тя дали изобщо искаш да останеш с този човек с когото си сега...Тя сама ще реши в кой да се влюбиш ОТНОВО...както се случи при мен...Това семейство...Толкова сълзи и никой не знае закакво...Липсва ми...Липсва ми тази сплотеност...Тази обич и общи вечери...Усмивки и подаръци за всеки по празниците...Но щях ли да се сближа с брат ми толкова ако не бяха станали всички тези неща?Щях ли сега да съм сигурна че го обичам не по задъжление?Не...Както винаги казвам-Погледни от добрата страна на нещата...Ето това съм аз...Ако до сега не сте разбрали...Изцяло позитивен човек,на когото се случват лоши неща-на кой не се случват?Примирила съм се с това и никога не си задавам въпроси от сорта на"защо на мен?".Доволна съм от живота си,доволна съм от всичко.Знам че има и лоши неща,но всяко зло за добро :) Бъдете оптимисти и търсете хубавото и в лошото...Нали ако ги намяше лошите нямаше как да забележим добрите :Р

Преглеждах си писаниците онзи ден...И честно казано...Не знам...Някои неща са пълни глупости...Особено за любовта!!!
НАПРИМЕР:
1.Пешо.Че е готин-готин е,но...не мога да кажа,че съм го "обичала"...Това е чувство,което може да се изпита само когато си дълго време с един човек...
2.Въпросното момче,което "най-вече ми е бил приятел" и което "съм обичала истински"...Пак ще го кажа-Подобни чувства не се изпитват толкова лесно.Никой не може да осети истинската любов на втория ден от връзката ви...А за приятелството-аз даже не го познавах като човек.Сега казвам-приятен човек е,мога да разчитам на него,но тогава не ми е бил приятел-аз просто не го познавах.
И сега като ги чета се смея на детинските си мисли ...И чак сега мога да кажа,че наистина изпитвам истински чувства към едно момче...което най-вече ми е приятел...

За пореден път се убеждавам,че явно на никой вече не му трябвам...Говоря пак за приятелите...Уж навсякъде искат да съм с тях,да сме заедно...но всъщност не...Видях,че не съм желана...Повече няма да им се натискам...Ако някой от тях искаше да е с мен нямаше да ми каже много ти здраве ,ами щеше да дойде,да преглътне гордостта си и да ми каже извинявай...Ама явно нев го заслужавам...Бахти...Никой ли не иска да е с мен ;(

Доверие,доверие...

Колко жалко ти изглежда времето,което си прекарал с приятел,на когото нямаш доверие...Колко жалки са и случките,които сте преживели...И само като се замислиш,че не е нещо сериозно,но твърде често повтарящо се...Ти става ясно,че дори при обещанието"повече няма да се повтори!обещавам!ИЗВИНЯВАЙ!!" пак ще се повтори...и Отново ще трябва да слушаш това тъпо извинение,придружено от куп оправдания,които всеки мрази да слуша....Но както винаги през главата ти минават мисли като "били сме толкова дълго заедно","колко неща сме преживели","колко сме плакали и колко сме се смяли заедно","какви приятели сме" и естествено въпреки всичко ПАК ще отидеш при този приятел,ПАК ще му споделиш разни неща и дори да кажеш "МОЛЯ ТЕ недей се раздрънвай" той ОТНОВО ще разкаже всичко...Нооо...разбира се пак ще слушаш:"ние сме приятели,трябва да ми проситиш"+ още глупави оправдания и извинения...И като се замисля...в моя случай не е само тази ситуация-да кажа нещо на МНОГО ДОБРАТА СИ ПРИЯТЕЛКА и тя да отиде и да каже на другата ми МНОГО ДОБРА ПРИЯТЕЛКА,след което да разбере и третата ми МНОГО ДОБРА ПРИЯТЕЛКА=>(това е знак,който се нарича"следователно"-за тези,които не знаят)цялата компания знае...Да,тези мои МНОГО ДОБРИ ПРИЯТЕЛИ(изобщо цялата компания) много ме обичат и страшно много държат на мен...НО ВЪПРЕКИ ТОВА зад гърба ми се плетат интриги и тъй като няма кой да обвинят обивянват мен и ме изкарват клюкарка за нещо,на което дори не съм присъствала и дори не знам...нооооо естествено аз ще съм виновната...Но както и да е ,да не се изкарвам жертва...Да не говорим,че ме изкараха,че съм се целувала с един от най-добирте си приятели под завивките когато аз бях МЪРТВО пияна и не можех и очите да си вдигна и на всичкото отгоре си имах приятел(който още имам де...какво ли щях да правя без него...)...но естествено му казаха,че сме се целували насериозно под завивките и аз бях "тъпа овца"...И да не забравяме и другото нещо....Сега ме е страх да доближа двамата си най-добри приятели(ако ги нямаше и тях просто щях да съм загубена),защото не искам гаджетата им да си помислятмче ги зарибявам и не искам те да ми се сърдят за това...А колко пъти съм имала нужда да поговоря с един от двамата...Но ако го направя някой ще вземе да ме изкара,че съм спала с един от тях и естествео щеше да достигне до ушите на приятеля ми и тогава няма да съм "тъпа овца"ами и "предателка","бахти тъпата(и ще се каже "повече няма да я погледна тая"...сигурна съм...бяха го казали защото на въпросният купон съм прегърнала един от тях)"...А защо подяволите не мога да се сетя за нещо лошо,което съм направила за всички тях...!!!
И всеки казва:"имай ми доверие,имай ми доверие"...Как да ви имам доверие след всичко,което става...????

FrIeNdShIp^^and...LoVe <3

Значи...С този пост искам да кажа на всичките си приятели колко много си ги обичам!!!Няма да ги изброявам,за да не забравя някой и после да ми се сърди...Ама много си ви обичкам!!!!Всичките...А ако знаете само колко много се кефя,че половината се "изпогаджосахме"^^Най-добрия ми приятел и жена ми-много готинки,но пълни противоположности(противоположностите се привличат),друго мое мно добро приятелче и сестрата на жена ми-големи сладури,само се карат ама са уникални честно...И още кой ли не...не ми се споменават всичките защото наистина ще пропусна някой...И ест,но не на последно място-аз и моето момче...Много си го обичам,той е моето слънчице :):) Много се радвам,че бяхме много добри приятели и ся нещо повече...Хора,така е най-яко...От личен опит знам,че не е хубаво да тръгваш с някой,който не познаваш!!!!!Та...Искам да си е само мой... :*:*:*
Обичам си ви всичкииии!!!! :*:*:*:*:*

Загубенячка...

В стремежа си да бъда добра към всеки...В стремежа си да огаждам на всеки...В стремжа си да доказвам любов и приятелство...В стремежа си да накарам някои хора да спрат да обиждат други...Загубих всичко...В това се превърнах аз...В загубенячка...Загубих момчето,което обичам...Скарах се толкова жестоко с една от най-добрите ми приятелки,че си казахме думи от сорта на''не искам да те виждам повече''...Майка ми разбра нещо и едва ли не ме намрази...С баща ми се караме всеки ден за какво ли не...Най-добрия ми приятел го няма в града от няколко месеца и едва ли има намерение да се върне...Няма да се появя повече при приятелите си заради караницата с гореописаното момиче...Сега си седя...Изолирана от света...Сам самичка...Но това заслужавам...!!!Да стоя сама...По-добре е така...За да не наранявам други и за да не правя грешки,с които наранявам и себе си...Може би това е едно послание към повечето хора,които ме познават...Може би повече няма да ме видите...Просто забравете за мен...Така ен ай-добре за всички...Дори и за мен...!!!

Приятели=Предатели

За пореден път ми доказа,че не ти пука изобщо какво съм направила за теб...Колко неща съм преживяла заради теб...Колко страхове съм брала заради теб...На това му се вика приятелка-да гледа само себе си и ако не стане на нейното да направи всичко възможно за да те изпорти на вашите какво си направила...Щяла си да ме забравиш...Добре...Както кажеш...Няма да ти преча в живота...И без това в тоя живот ти си единствена за всеки...Живееш в илюзии,миличка...Слез на земята и живей в реалността...Светът не се върти само около теб...Не е нужно да ни показваш,че не се страхуваш от смъртта като гълташ хапове,като се режеш и плачеш ден след ден...Още не мога да разбера защо не оценяваш всичко,което съм направила за теб...Ама щом искаш-ЗАБРАВИ МЕ!!!!!!

I otnovo se doverqvah na trove6tite lyji,s koito mi pylne6e glavata...I sega pak si sedq sama...izplakva6ta poslednite mi ostanali sylzi...I zakakvo...Za nqkakva si liubov...Za6to sym tolkova dover4iva...I za6to prodyljavam da imam nadejdi 4e 6te me potyrsi6 i 6te me poiska6 otnovo...Kak mi se iska da ima nqkoi koito da pregyrna..

Човешко е да се греши...Трудно е да се каже извинявай...Трдуно е да се прости...

Болезнено е когато искаш да простиш на някого,но сърцето не ти позволява...Той ти е близък...Сгрешил е...Едва след време разбираш.че без него не можеш да си ти...И че е човешко да се греши...Търсиш го...Прощаваш му...И отново всичко е както преди...
Колко болезнено е когато знаеш,че си сгрешил...Колко трудно е да кажеш "извинявай"...Но човек,който може да го казва...На него може да се прости...Търсиш прошка...Падаш толкова ниско,за да възвърнеш някой...Разбиваш психиката си и се самонараняваш,за да докажеш любовта си...приятеслтвото си...И понякога хората трудно го оценяват...И всичко това е защото обичаш...Любов...Защо е толкова сладка...И понякога толкова горчива...

FrIeNdShIp

Когато се запознах с нея бях...Не знам...На около шест...Много беше забавно...Бях супер надуто и лудо лапе,но с нея беше прекрасно...Правехме всичко заедно...Нямаше секунда,в която да не бяхме двечките...Винаги сме харесвали едни и същи неща...Еднакви зодии,еднакъв вкус...Дори ни мислеха за сестри...Само като си спомня за всички неща,които сме преживяли и ми се доревава...Мъчно ми е...За всичкия този смях,за всяко хубаво нещо,което е останало в съзнанието ми...Нито момичета,нито момчета успяха да ни разделят...Сега какво се случи...Сякаш не се познаваме...Предполагам,че ако се видим на улицата ще си кажем здрасти и ще се подминем...сякаш нещата в миналото не са се случвали изобщо...Мислех,че вината е в мен,че не и обръщам достатъчно внимание,но когато искам да съм с нея...Тя няма време...Тя не може...Липсва ми всичко...Всичко...Дългите телефонни разговори,разходките в горещината,ровенето в интернет,гледането на филми,"кракета"...Всичко...Защото сякаш всичко за секунда изчезна и се забрави...



~~~Щастието идва капка по капка и си отива като вир,за да отстъпи място на мъката която идва като вир,но си отива капка по капка...~~~

Винаги ще бъда твоя!!!

Всичко,което ми каза е толкова хубаво...Цялата треперя само при спомена за думите ти...Обичам те и ти го знаеш,нали?????Каквото и да се случи,винаги ще бъда твоя!!!Цялата ти принадлежа!!!!Всичко мое,е и твое...Доказа ми,че ти пука за мен и наистина го оценявам...!!Ти си ми всичко!!!Разбра какво означавам за теб когато ме изгуби,нали?Обещай ми винаги да помниш какво съм за теб,а аз ти обещавам да не ме губиш повече!!!!Ти си най-прекрасното нещо в живота ми и страшно много те обичам!!!!!! :*:*:*:*:*

People always lie....

Никога не съм си представяла,че се случи нещо подобно...Моя приятелка и момчето,което обичам да правят такива неща зад гърба ми...Да си казват колко се обичат и т.н.И да ме лъжат в очите...Колко нагло постъпиха,нали...???Не мога да погледна момичето повече.Не защото има чувства към него,а защото ме е лъгала.Не можех да погледна и момчето,но той ми каза толкова неща...Направи толкова неща...За първи път някое момче ми доказва колко много означавам за него...Сега не знам на кой свят се намирам...Вече сме само приятели...Но въпреки всичко пак го обичам ;( Ах колко исках да го целуна когато беше близо до мен...Колко ми се иска отново да чуя тези думи,които ми каза...Оф...Вече ми липсва ;(

Съжалявам... ;(

Извинявай,че до сега почти за всяка караница съм виновна аз!!!!Сега когато виждам,че мога да те загубя го разбирам!!!Съжалявам!!!!Извинявай за всичко ;( супер много те обичам и се надявам да ми простиш!!!!! Каквото и да съм ти направила-извинявай!!!!Обичам те!!!

Няма да плача-ТИ НЕ ЗАСЛУЖАВАШ!

Може ли момчетата да са такива егоисти и...и аз не знам още кви!!!!??Те са всичко!Те винаги са невинни...Ама няма да плача повече за момчета!!!Те не заслужават!!!Може ли да ме гледа в очите и да ме лъже???При положение,че той ме познава дори повече от най-добрия ми приятел???Боже...Толкова много да го обичам-За първи път ми пука за момче толкова много и той си мисли,че съм играчка?????????Е няма да я бъде тая...Обичам го,но нито ще плача,нито ще се режа,заради си някво тъпо И ДОЛНО МОМЧЕ!!!!!!Обичам те...Винаги ще си ми в сърцето...;( Но няма да ти позволя да си играеш с мен,да ме целуваш и да си мислиш за друга...

По този начин ли показваш любовта си???

<-----Виж го!!!!Харесва ли ти????Не,нали?Тогава защо го правиш????Кой е той,че да похабяваш живота си заради него?Кой е той?Единствения на земята?Едва ли...Макар,че ми е най-добрия приятел и може сега да ми се обидище ти кажа,че той не го заслужава...Момиче,осъзнай се!!!Нито е първия,нито последния...Знаеш,че и аз съм си посягала заради момче,но повече няма да го направя и знаеш ли защо?Защото пораснах.Пораснах и разбрах,че всеки един от тях наранява-понякога дори и неумишлено.Има толкова хора на този свят,които те обичат и аз съм една от тях!!!Не искам да те губя заради някво си момче!!!!Обичам те страшно много и няма да ти го позволя...Не виждаш ли колко смехотворно изглежда някой да се самонаранява...По този начин нараняваш и близките си,които не са малко...Твърде глупаво е човек като теб да прави нещо такова!!!Покажи ни колко си силна,покажи го и на него!Нека го е яд,че може да те загуби,но му го докажи с думи,а не с дела...Дела,с които можеш да постинеш само едно-ГЛУПАВА СМЪРТ!!!Жена ми,обичам те страшно много и ако разбера,че още веднъж си направила нещо подобно...Ще ме загубиш завинаги!!!!

Kakto predi...

Iskam da me jelae6,kakto me jelae6e predi...
Iskam da misli6 za men prez cqloto vreme,kakto misle6e predi...
Iskam da me pregry6ta6,kakto me pregry6ta6e predi...
Iskam da me celuva6,kakto me celuva6e predi...
Iskam da me obi4a6,kakto me obi4a6e predi...!!!!!
Iskam vsi4ko da e KAKTO PREDI!!!!!!
OBI4AM TE ...

Liubovta znae samo da naranqva...

Da,naistina me4etata nikoga ne otvry6tat na pregrydkite,no ponqkoga sa edinstvenoto,koeto ima6...Kolko e trudno 4ovek da se vliuibi i kolko e trudno da go obi4at...Vseki misli,4e da obi4a6 e lesno...No kolko jertvi trqbva da se napravqt v imeto na liubovta...Pravi6 vsi4ko vyzmojno 4ovekyt do teb da e dovolen i toi te ma4ka li ma4ka...Sqka6 ne go interesuva koi si i kakvo pravi6,za da e dovolen toi...Pla4e6,no na kogo mu puka...A ot tolkova sylzi 6te oslepee6...i zaradi liubovta ne vijda6 drugite hubavi ne6ta okolo teb...I otnovo si tyjen-dori tq da e spodelena...Koga mom4eto 6te razbere,4e ne si igra4ka?Koga 6te razbere,4e ima6 syrce?Koga 6te spre da te ma4ka?Otnovo vyprosi bez otgovor...I vseki pyt si kazva6"Toi e razli4en.Toi nqma da me narani",no uvi...dori da e bil nai-blizkiq ti priqtel tova e mom4e...Mom4etata nikoga ne pro6tavat...
Opitvam se da byda silna,no vinagi boli...I nakraq vinagi stigam do edin izvod-liubovta znae smao da naranqva!!

7A THE BEST!!!!!

Eto doide i 15-ti iuni...Hi4 ne iskah da idva...Ne zaradi izpitite...Hi4 ne mi puka...Zaradi klasa e...Zaradi u4ili6teto...Vsi4ko tva 6te mi lipsva super mnogo-za6toto go obojavam!!!!!!Daskaloto-unikalno,daskalite-unikalni,syu4enicite i ostanalite priqteli-nikalni!!!!Vsi4ko e prekrasno!!!!Ama kvo da se pravi...vse nqkoga idva i tozi moment,v koito se razdelq6 dori s nai-blizkite si...Hora...Da znaete,4e 6te mi lipsvate super mnogo!!!!Nie si ostavame nai-qkiq i zadrujen klas i tva e!!!!!Nikoga nqma da vi zabravq!!!OBI4AM VI!!!!

Купониииииииииииииииииии^^

Малииииии...Другия понеделник имам ден ден!!!И много се кефяяяяя!!!Ставам на 14 :))) Ще го празнувам в петък(на 4-ти май)...надявам се купончето да стане готинко...^^Поканила съм...мнооого хора...хахахахха...баща ми се хвана за главата...Ся се любувам на снимки на торти...малииииии!!!Лигите ми изтекоха...гледайте малко:
http://coolest-birthday-cakes.shippony.com/images/animals/frog/frog-cake-06.jpg
http://warehouse.carlh.com/article_038/cake_18.jpg
http://thepassionatecook.typepad.com/thepassionatecook/2004/08/birthday%20cake.jpg
http://www.pinkcakebox.com/images/cake176a.jpg
http://www.pinkcakebox.com/images/cake173a.jpg
http://www.cake2thailand.com/th/images/Chocolate-Cake.jpg
Айде стига толкова...Че само като с поглед ще получа захарна болест...

...

Ъм...Любовта идва и си отива...Хах...Понякога обичаш някой,но той така и не отвръща на чувствата ти...И все някога разбираш,че той не е бил човекът за теб...или ако е бил...Просто не ви е било писано да сте заедно...Какво мога да кажа повече...Всичко е съдба!!!След всичко,което преживях покрай едно момче,просто вече ми писна да съм тъжна...Започна да ми става безразличен...Сега единственото,което искам от него(не,че преди не съм го искала де) е да бъдем приятели,защото наистина много го уважавам като човек.Той е едно от най-прекрасните момчета,които съм срещала и наистина ще загубя,ако не го запазя като приятел!!!!Сега ще дойдат и други момчета...Ще харесвам...Ще обичам...Кой знае,може дори вече да съм го срещнала :) И исках само да кажа...Макар,че може да не стигне до теб,исках просто да го знаеш:В сърцето ми винаги ще има място за теб.И дори да го отричам,аз все още малко те обичам...

ХаХаХаХаХаХаХаХаХаХаХаХа...Честит Първи Април!!!! ^^ Тва долу е шегичка...хахахаха аз да не съм луда да се зарежа блога :РрРрРАйде лека ;*

чао

Омръзна ми вече в тоя блог ,хора.Айде чао

Ние сме номер 1!!

Така де...Ние сме си номер 1!^^ Вчера имахме състезание о Гражданска защита.Супер яко беше и естествено най-добрите взеха първо място и се класираха за областното състезание-НИЕ!!!Представихме се прекрасно и супер много се изкефих когато натрихме носовете на едни,които супер много ги хвалеха и супер много си вдигнаха самочувствието.Но като казаха"И на първо място...Соу"Св.Седмочисленици""направо всичко им се срина.МУАХАХАХА-нека ви!!!Между другото може да ви се стори смешно...Но да ви кажа честно не ми пука много много...Всички тези,които се смяха и които се смеят...Те просто не знаят колко е яко състезанието,колко е яка самата игра,колко е яко цялото училище да се гордее с теб...Както и да е...Ние сме си номер 1!!!!!!!^^

Само когато е достатъчно тъмно можем да видим звездите.

С крилата на нашите мечти...

Ако просто имах крила да полетя...Да се рея из небесата...Да забравя за секунди тежкото настояще,изпълнено с груба реалност...Да забравя за секунди,че съществува тъгата,породена дори от най-малките слова и силно изгаряща в грозните моменти на миналото...Ако просто имах крила да полетя...С крилата на мечтите си...Мечтите за по-хубаво бъдеще...Бъдеще,изпълнено с усмивки...С много усмивки,стоплящи сърцата и мислите ни...Убиващи всяка сълза,пареща в очите ни...Ако просто имах крила да полетя и да зърна хора...Тъжни и щастливи...Да зарадвам тъжните с приятелска доброта...Да им разкажа за мечтите си и да им покажа,че там някъде, има някой,който мисли за тях дори и да не го забелязват...Един приятел...Да поискам от щастливите малко надежда...Да ми напомнят за добрите ми приятели,които понякога не виждам...Да унищожат заблудата,че съм сама...Че в живота ми има само студ...И ако просто имах крила да се върна обратно в своето настояще изпълнено с малки,но много хубави неща...Да ги видя!!!Ида бъда щастлива...И дори да нямам крила,с които да полетя и да видя всичко това...Една усмивка може ме накара да видя красотата на живота!!


!!!ПРОСТО СЕ УСМИХВАЙТЕ!!!

Не мога да разбера защо се случва.
Тъкмо го бях преодоляла...Тъкмо почти всичко беше отминало...Защо ли трябваше изобщо да се случва...Защо му трябваше да ми прави тези тъпи намеци?!?Писна ми от всичко...Може да изглежда клиширано,но наистина в този момент просто искам да изчезна...Да забравя всичко случило се...Каквото и да си помисля-винаги ще е свързано с него.На където и да се обърна-виждам само него...Всичко,всичко ми напомня за него!Господи,аз просто исках да сме приятели отново...Защото най-вече той ми беше приятел...Толкова ли много искам ... ;( Омръзна ми от всичко!Нямам сили за повече,Дадох всичко от себе си,за да си подобрим отношенията,дори му го казах в лицето.И той се усмихна!Как бихте приели една усмивка?За мен беше нещо прекрасно...да ми се усмихне...Да ама не...Предавам се...

БоТеВ ПлОвДиВ~~~~

Днес има мач:Ботев-Локо ПД...
Аз съм си канарче и макар че няма да гледам мача ще си викам за мойте жълто-черни сладури!Може вече да не сме толкова добри,но все още си имаме свястен стадион xD Айде няма да се заяждам,защото имам много приятели,които са буферчета.Не се изявявам като голяма футболна фенка,но все пак си имам предпочитания :Р

Споменавала ли съм че ОБОЖАВАМ жаби?Ххахахахха...май съм пропуснала...няма нищо :Р сега го казвам :) Тази снимка я направи един мой фр..ДОБРЕ НЕ Е ЛИ ПРЕКРАСНА?!?!? хахаа...
оф чудя се кво да правя...Петък вечер...Слушам музика,чатя...мисля си...хах...Много як ден между другото...не стана нищо особено,просто беше весел :) Много обичам тези дни,в които не става нищо съществено,просто ти е яко.
Днес като се прибрах си пуснах една песен,която не бях слушала от много отдавна.Страшно весела песен,страшно як текст:

ONELINEDRAWING-SMILE

One, Two
One, Two, Three, Four

So put it up on your face, Hallelujah
And these days will all go by
Anything I can do to help you through it
I just love to see you smile

Faith, I've got Faith
But it's dangerous to worry so much
I shoulda known better,
than to get in your way
Hey, that's somethin

Hey ya, hey ya
Anything I can do it
[x2]

So put it up on your face, Hallelujah
And these days will all go by
Anything I can do to help you through it
I just love to see you smile

Grace, I like grace
And it's dangerous
to give in so much
I shoulda know better,
than to get in your way
Hey, that's somethin

Hey ya, hey ya
Anything I can do it
[x2]

So put it up on your face, Hallelujah
And these days will all go by
Anything I can do to help you through it
I just love to see you smile
[x2]

Баба Марта :Р

Ей,хорица златнички!Честит 1 март!Днес събрах скромните...ъъ...39 май бяха...ох три пъти ги преброих и пак ги забравих xD да речем 39 :Р похарчих около 11 лв за мартенички.Раздадох около 70 мартеници оО Най-добрата ми приятелка дойде до моето даскало СПЕЦИАЛНО да ми върже мартеничка,А АЗ(квачката му с квачка)И ЗАБРАВИХ МАРТЕНИЧКИТЕ!
Та...да сте ми бели и червенки,все така ухилени и т.н.(вие си го знаете останалото :Р)
Е...аз отивам да пиша превод по АЕ и да се чудя коя е мартеницата,която Вилито ми подари,за да си я оставя...но така и не ми идва на акъла...няма нищо
Айде...бай бай

Здравейте!Трябва да тръгвам за урок...хич не ми се ходи,мама му стара...Искам да си седя в нас,да гледам качената серия на Уан Трий Хил(много як сериал-гледайте го!),да се наливам с лимонов сок или пък да отида в най-добрата си приятелка и да скучаем заедно...Довечера сигурно ще спя в тях,щя клюкарим,ще гледаме филм...^^
<----Това тук го нарисувах преди около две седмици.Тогава още ме беше обвзела боже-не-мога-да-живея-без-него-дилемата. Вече го преодолях честно казано...Липсва ми...малко...съвсем мъничко...Но се справям^^Все някой ден ще го забравя...Все някой ден...Дано да е ското...Но все пак всяко нещо трябва да се заменя с ново,нали? Поздравче:Dir en grey-Mushi.mp3<----УнИкАлНа!!!! Е,хорца,аз изчезвам... ;(((((( P.S.:Не съм от най-добрите художнички,приемам забележки xD

Искам да направя продължение на списъка си с приятели:
1.Светльо-момче,с което мога да разговарям за всичко.Просто си го обичкам.
2.Гешев-макар,че преди имахме доста разногласия,наистина е точен.
3.Ирина-една чат-приятелка,която наистина уважавам!Обичкам те!
4.Алекс-още една чат-приятелка.Супер си!
5.Ангел-не сме се виждали много,но наистина е много готин!
6.Ина и Ива-две много яки близначки,две мои много добри приятелки!
Вие,мои скъпи приятели(+ онези в стария пост),сте най-ценното,което имам.Благодаря ви за всичко,което сте направили за мен.В момента съм в много тежко състояние и наистина ви благодаря,че сте до мен и ме подкрепяте.Благодаря!

Любовта е жалка...

Ще кажа само няколко думи...Не си залсужава да се влюбваш.Не е хубаво да си причиняваш такава болка...Може да те убие!
А да,и още нещо...Любовта е игра.Започнеш ли да играеш ще бъдеш изоставен.Признаваш се за влюбен,но след това излизаш победен.Затова се преструвайте на безразлични,студени като камък...Целувайте,но никога не обичайте,защото победените ще бъдете вие!

Хайде,Бебо,сега можеш да се смееш...

Егоизъм...

Чувствам се като най-големия егоист на света...И честно казано съм такава!Искам да го задържа само за себе си и никога да не си тръгва...Обичам го...Искам завинаги да си останем така...Двамата...Заедно...Знам,че ще се разделим...Все някога ще дойде и този момент...А колко силно искам това да не става...Не искам никога да не се повтаря това,което винаги ставаше преди...Не е хубаво да го мисля...Знам,знам...Но просто ми изниква в главата и цяла вечер плача ли плача...И за какво...За нещо,което дори ощ не се е случило...Ето,сама си противореча...Ах,каква глупача съм...Трябва да спра да плача,но просто не мога...Обичам го и не искам да го губя...Искам да е само мой и това е!
Съжалявам,че съм толкова голям егоист...

[00:10:25] $50 CENT$ каза: za p1rvi pat obi4am momi4e istinski

[00:10:49] $50 CENT$ каза: i tova si ti

Болка...голяма болка...

Боли...Възможно ли е някой да изпитва толкова силна болка?Не мисля...А аз с какво го заслужих?С нищо...точно това ми се върти в главата...думичката нищо...Ето това е-живота мрази хората,които не са му направили нищо.Сякаш иска да си играе,а тези,които му отказват просто губят и той ги наказва.И защо на мен се случва винаги?Майна...толкова много ме боли...НЕ Е ЧЕСТНО!!!Защо трябваше да си забивам главата в тъпата решетка!?Или по-точно заданения въпрос е-Защо, по дяволите,не си гледах в краката!?А отговорът-защото съм шматка.Една голяма шматка!И тъй като съм шматка сега се чувствам като топка-почти цялата ми глава е подута И МЕ БОЛИ!Слизаме си ние по стълбите с една приятелка,не виждам,че стълбите свършват,преплитам си краката и бясно си забивам главата в решетката пред мен.Сега имам подуто на челото,на дясното слепоочите и на дясната част на чельостта...Боли ме като се смея,като се прозявам...МАЙНА БОЛИ!!!И никой да не ми се смее...Не е хубаво да се смеете на чуждото нещастие!!!!!!

Evanescence-My immortal

Evanescence - My Immortal

Add to My Profile | More Videos

Когато се влюбиш всичко е прекрасно,но идва моментът,в който нещата стават все по-зле и по-зле...При мен нещата не могат да бъдат по-добре,всичко е толкова хубаво,но преди време бях жестоко наранена от човек,който наистина обичах и който никога не оцени моите чувства...Сега,заради това,което ми се случи преди време,се страхувам от момента,в който Човекът,който така силно обичам ще дойде и ще ми каже,че всичко е свършило...Помня как се чувствах когато ми се случи-строшена,на милиони парченца,които не можех да открия...Тогава слушах тази песен...Чудя се защо отново я слушам...Чудя се защо изобщо мисля за това!?!?!?!Не трябва ли просто да се радвам на това,което имам? Ох...чуйте песента...

"Аз минах през толкова унижения,за да построя толкова от кулата с карти и тъкмо бях близо до края и всичко се срути..."каза тя.

Как?...Въпроса е "Как?"...
Как всичко е толкова хубаво,толкова прекрасно,толкова перфектно и как лесно се изгуби...Толкова думи,толкова усмивки и намеци...и само едно изречение и всичко рухна...и дори надеждата която има не може да и помогне...а щом надеждата не може,кой е способен?Но нима някой шритежава силите да промени случилото се...Не.
Как едно момче може да бъде толкова жестоко?Да нарани някой толкова много без дори да помисли какво прави?
Живота е суров...но защо е най-суров към тези,които не са му направили нищо...Това пак са нейни думи...и напълно я подкрепям...
И жалкото е,че тя наистина го обича...

I just want to be near you...

Колко щеше да е хубаво АКО БЯХА НОРМАЛНИ!Но не са...

Да,колко щеше да е хубаво ако гадните ми родители бяха нормални хора,или по-точно ако се държаха като такива.
Не мога да разбера какво толкова съм им направила,че обвиняват мен за всичко?!Нима не бях аз тази,която не казваше нищо на майка си заради глупавия си баща,или тази,която взе някакви си тъпи документи без баща и да знае и го лъга в продължение на седмици,за да ги даде на майка си след като тя не си беше свършила работата когато трябваше!?Еми да,аз бях.И не стига че едно мерси не ми казаха,ми винаги си изкарват всичко на мен!
И днес,заради тъпите прищявки на баща ми(да доведе приятелката си за нова година и да я вкара вкъщи без дори да е искал мнението ни-моето и на брат ми)се развиках по телефона на майка ми и и казах"майната ти",след което и тръшнах телефона!Да,ако баща ми не беше решил да си доведе приятелката(глупачка) нямаше да стане така,НО и ако майка ми беше спряла да се прави на интересна ибеше спряла да ми казва изречения от сорта на:"Вие пуснахте тази жена вкъщи";"Вие...";"Вие...",пак нямаше да стане така.ЗА ТОВА ХИЧ НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА!Омръзна ми от това,винаги да поемам вината за неща,които те са си направили.Майна,да си гледат работата!Това са най-ужасните родители в целия свят!
МРАЗЯ ГИ!!!!!!!!!!!!!!!!!

Весела Коледа!!!!^^

Йей!!!Коледа дойде^^
Искам на всички да ви пожелая весело изкарване на празника!Нека мечтите ви да се сбъднат!
Тази вечер в 12:00 всички трябва да си пожелаем нещо,което силно желаем,а то трябва да се сбъдне...на Коледа стават чудеса!!!
Да ви кажа...тази година подаръците не ме интересуват...имам предвит материалните подаръци...Получих един страхотен подарък преди няколко дни и много си го обичкам подаръка... ^^
Та...На Коледа обичам да мисля за семейството и за приятелите-за най-близките!Редно е и вие да го направите...
Абе нз какво още да ви кажа...
МЕРИ ДА ВИ Е КРИСМАСЪ!!!!^^

Малко любов

Когато изгубих вяра в съществуването на любовта,не знаех че някой ще ми я върне...
И наистина се радвам,че има някой,който така силно да обичам...Отново...
Само че,този път не мисля,че имам от какво да се притеснявам.
Има толкова много неща,които ми се иска да му кажа,но се страхувам...Страхувам се да не ме наранят отново.За моя радост,с всеки изминал ден разбирам,че той не е като останалите.Твърде различен е за да се страхувам.И начина,по който ме кара да се чувствам...
Понякога ти се случват лоши неща на куп,които те карат да мислиш ужасни неща...Но идва време,когато всичко се обърща срещу това,което си мислил,срещу това,което си чувствал.
Както и да е,сега се чувствам прекрасно,с човека,който мноооого обичам...

Защо винаги боли когато си щастлив?

Да,защо винаги боли когато си щастлив?Случи ми се нещо толкова прекрасно,след толкова много време,но отново има нещо,заради което да ме боли.А жалкото е и че аз причинявам болка.Но способна ли съм да спра всичко това,което ми се случва?Нима?Аз съм способна на това,на което са способни и останалите хора,но някой просто не искат да го разберат.
Грешала съм много-все пак съм човек.Дано с грешките си наранявам...И не мога да ги поправя...
Господи,аз съм ужасна...Най-ужасното същество в цялата планета...
С този пост искам да се извиня на всички мои приятели за това с което съм ги наранила,особено човекът,с който се случи това днес...Наистина съжалявам...

Пустота

Рано сутрин е.Мъглата е обвзела града,обвзела нощта,обвзела и мислите ми.Всичко,закоето помисля изчезва за сскунди.Вече трябва да излизам от вкъщи,но навън изглежда толкова студено,толкова пусто.Ще излезна и ще тръгна.Ще погледна назад и домът ми сякаш ще изчезне.Всичко е толкова бяло.Слушам една болезнено тъжна мелодия,но въпреки че не ми напомня за нищо,на мен ми се плаче.Песента свършва и ето,сякаш изчезна,сякаш е предмет,от който се отдалечих и вече не мога да го видя заради мъглата.И оново-всичко е толкова пусто.Умът ми е сякаш един лабиринт,в който се въртиш за да намериш изход,но е безполено-такъв няма.И около теб е бяло,една бяла и непрободна мъгла.
Но денят ще започне.Денят,който е изпълнен с усмивки и който ще ми помогне да излезна от лабиринта.
Но отново ще слушам тази песен...

Friends for ever!!

Помните ли поста,в който говоря за една моя мн добра приятелка,как приятелството ни е рухнало и т.н.?Еми...каквото и да си говорим тя все още ми е приятелка и се надявам винаги да си остане такава за мен!Днес и се извиних,защото единствено аз и дължах извинение,не тя на мен.Реално погледнато,тя нищо не ми беше направила,на мен просто ми щукна да и се разсърдя и се скарахме...Толкова много неща и бях наговорила зад гърба,така грубо се държах с нея,че не знаех как да я погледна...Но напраах малко смелост и и се извиних.Боже,всичко мина толкова добре.Тя ме прегърна и каза,че е чакала това от толкова дълго време...Исках си приятелката!!!И пак си я искам,замо че този път си я имам :Р
Но нека не забравям останалите...
Другите две момичета от моя клас,боже...ами ако тях ги нямаше в този клас,какво щях да правя...Това сме ние в училище-тази сладка четворка,тази велика комбина!
А най-добрата ми приятелка...Помня едно лято когато се карахме постояно...толкова ме болеше,но винаги съм знаела че тя ще е до мен,за което и благодаря.
Момичета,толкова много ви обичам,че няма къде да ходите!!Без вас просто живота ми нямаше да е същият...Просто не знам какво мога да кажа повече...
Пазете приятелите си,хора,защото те са ценни!Приятелството е велико...и е за цял живот...за винаги!!

Някой все още вярва,че Тя съществува...

...но това не мисля че съм аз.Не мислете,че съм повърхностна,защото само някой,който не знае какво е Тя,може да казва,че не вярва в нея.Чувството,което ме е обзело не е вяра,а по-скоро надежда.Аз се надявам,не вярвам,Тя да съществува.Казват,че най-хубавите неща се случват само веднъж в живота на човека.Нека се замислим-да,случи ми се,почувствах го.Хубаво ми беше до една степен.Всеки казва колко е прекрасно,как летиш в облаците,но реално погледнато след като го изпитаме всеки си задава въпроса:Всъщност Хубаво ли ми беше?Хубаво ли е или не?и Хубаво ли ще ми бъде?...
Много пъти мисля по тези въпроси,но най-много се притеснявам за другите два:Съществува ли изобщо? и Ще го изпитам ли отново?
Естествено,на тези с които съм разговаряла на тази тема ще им се сторя банална.
Гледах любимия си сериал и отново се разплаках...Филм,накойто винаги плача.Не,не се разказва за затвори,за острови или супер геори,той дори не е комедиен.Просто живота на тийнейджъри,всеки с проблемите си.
И да се върнем на темата:Не е вяра,надежда е.Не вярвам,че съществува,но се надявам да е така.Или ако съществува,тя няма да е споделена,нали?Защото винаги така се получава-в хубавото има и лошо.
Не искам да онищожавам вярата на никой,това е просто моето мнение.И в никакъв случай то не показва че я мразя,просто съм изгубена сред всичките въпроси без отговори,сред всичката болка.И аз не съм единствената,която се чувства така.Но...
Някой все още вярва,че Любовта съществува...Но това не мисля,че съм аз...А може всичко да е наред,ако някой ми подари малко вяра.