FrIeNdShIp

Когато се запознах с нея бях...Не знам...На около шест...Много беше забавно...Бях супер надуто и лудо лапе,но с нея беше прекрасно...Правехме всичко заедно...Нямаше секунда,в която да не бяхме двечките...Винаги сме харесвали едни и същи неща...Еднакви зодии,еднакъв вкус...Дори ни мислеха за сестри...Само като си спомня за всички неща,които сме преживяли и ми се доревава...Мъчно ми е...За всичкия този смях,за всяко хубаво нещо,което е останало в съзнанието ми...Нито момичета,нито момчета успяха да ни разделят...Сега какво се случи...Сякаш не се познаваме...Предполагам,че ако се видим на улицата ще си кажем здрасти и ще се подминем...сякаш нещата в миналото не са се случвали изобщо...Мислех,че вината е в мен,че не и обръщам достатъчно внимание,но когато искам да съм с нея...Тя няма време...Тя не може...Липсва ми всичко...Всичко...Дългите телефонни разговори,разходките в горещината,ровенето в интернет,гледането на филми,"кракета"...Всичко...Защото сякаш всичко за секунда изчезна и се забрави...



~~~Щастието идва капка по капка и си отива като вир,за да отстъпи място на мъката която идва като вир,но си отива капка по капка...~~~