Загубенячка...

В стремежа си да бъда добра към всеки...В стремежа си да огаждам на всеки...В стремжа си да доказвам любов и приятелство...В стремежа си да накарам някои хора да спрат да обиждат други...Загубих всичко...В това се превърнах аз...В загубенячка...Загубих момчето,което обичам...Скарах се толкова жестоко с една от най-добрите ми приятелки,че си казахме думи от сорта на''не искам да те виждам повече''...Майка ми разбра нещо и едва ли не ме намрази...С баща ми се караме всеки ден за какво ли не...Най-добрия ми приятел го няма в града от няколко месеца и едва ли има намерение да се върне...Няма да се появя повече при приятелите си заради караницата с гореописаното момиче...Сега си седя...Изолирана от света...Сам самичка...Но това заслужавам...!!!Да стоя сама...По-добре е така...За да не наранявам други и за да не правя грешки,с които наранявам и себе си...Може би това е едно послание към повечето хора,които ме познават...Може би повече няма да ме видите...Просто забравете за мен...Така ен ай-добре за всички...Дори и за мен...!!!