Едно семейство...Сплотено...Нещо,което на всяко дете му е нужно...Хора,които да могат да го успокоят когато трябва...Но за жалост много семейства са разделени...Ах тази пуста любов...Защо всичко опира до нея...Защо не дарява само щастие...Не и ли става мъчно когато види да се разделят двама родителя и да оставят едно дете,което има нужда от двама им...Не и ли става тъжно когато види как това дете е плод на тяхната любов,но е отглеждано с плода на тяхната омраза-скандали...Среднощни скандали...Блъскане...Писъци...Сълзи...Защо?И това дете израства с мисълта да не постъпва така със своето...но любовта има ли граници...??Пита ли те Тя дали изобщо искаш да останеш с този човек с когото си сега...Тя сама ще реши в кой да се влюбиш ОТНОВО...както се случи при мен...Това семейство...Толкова сълзи и никой не знае закакво...Липсва ми...Липсва ми тази сплотеност...Тази обич и общи вечери...Усмивки и подаръци за всеки по празниците...Но щях ли да се сближа с брат ми толкова ако не бяха станали всички тези неща?Щях ли сега да съм сигурна че го обичам не по задъжление?Не...Както винаги казвам-Погледни от добрата страна на нещата...Ето това съм аз...Ако до сега не сте разбрали...Изцяло позитивен човек,на когото се случват лоши неща-на кой не се случват?Примирила съм се с това и никога не си задавам въпроси от сорта на"защо на мен?".Доволна съм от живота си,доволна съм от всичко.Знам че има и лоши неща,но всяко зло за добро :) Бъдете оптимисти и търсете хубавото и в лошото...Нали ако ги намяше лошите нямаше как да забележим добрите :Р