" ... Хари завъртя рязко глава.В дъното завесата около двете легла се дръпна и по пътеката между тях тръгнаха двама посетители: страховита на вид възрастна магьосница в дълга зелена рокля, проядена от молци лисича яка и островърха шапка, окичена с нещо, което безспорно бе препариран лешояд, а след нея креташе унил не друг, а Невил.
Внезапно прозрение осени Хари и той разбра кои са пациентите на леглата в дъното.Заозърта се трескаво, за да намери начин да отклони вниманието на другите и Невил да излезе от болничната стая незабелязано, без да го разпитват, но при името "Лонгботъм" Рон също се беше обърнал и още преди Хари да го е спрял, се провикна:
--Невил!
Той подскочи и се сви, сякаш покрай него е просвистял куршум.
--Ние сме, Невил! - оповести бодро Рон и се изправи. - Видя ли ...? Тук е Локхарт!Ти при кого си дошъл??
--Това твои приятелчета ли са, момчето ми? - попита бабата на Невил и ги изгледа отвисоко.
Невил явно предпочиташе да бъде навсякъде другаде, но не и тук.По кръглото му лице плъзна наситена руменина, той не поглеждаше никого в очите.
--A, да - рече баба му и като се вторачи в Хари, му протегна съсухрена ръка с нокти като на граблива птица. - Да, да, знам кои сте, разбира се.Невил се изказа твърде ласкаво за вас.
--Ъъъ...благодаря - смутолеви Хари и се ръкув с нея.
Невил не го и поглеждаше, беше се вторачил в краката си и се изчервяваше все повече.
-- А вие двамата очевидно сте от сeм. Уизли - продължи госпожа Лонгботъм и протегна зарствено ръка първо на Рон, после и на Джини. - Да,познавам родителите ви...съвсем бегло, разбира се..свестни хора, много свестни... а ти сигурно си Хърмаяни Грейнджър?
Хърмаяни се постъписа, че госпожа Лонгботъм знае името и,но въпреки това и стисна ръката.
--Да,Невил ми е разказвал много за теб.Не един път си го спасявала от задънена улица.Доро момче е - заяви тя и подлегна строго и критично над костеливия си нос своя внук,-но се опасявам,че не притежава дарбата на баща си -кимна старицата рязко по посока на двете легла в дъното на стаята, а препарираният лешояд върху шапката и се разтресе застрашително.
--Какво?-изуми се Рон.(На Хари му идеше да го настъпи по крака,но ако си по джинси,а не в мнтия,е много по-трудно да го направиш незабелязано.)-Там,в дъното,баща ти ли е Невил?
--Какво означава това?-изненада се госпойа Лонгботъм.-Не си ли казал на приятелчетата си за своите родители,Невил?
Момчето си пое дълбоко въздух,погледна към тавана и поклати глава.Хари не помнеше някога да у е домачнявало повече за някого,но не се сещаше как да помогне на Невил да излезе от неловкото положение.
--Няма нищо срамно!-ядоса се баба му-Би трябвало да се гордееш,Невил,да се гордееш!Хубава работа,жертвали са здравето си,душевното и физическото,а сега единственият им син се срамува от тях!
--Не се срамувам - промълви тихо Невил,като продължи да гледа навсякъде другаде,но не и към Хари и останалите си съученици.
Рон пък беше застанал на пръсти,за да види обитателите на двете легла.
--Показваш го по странен начин!-сопна се госпожа Лонгботъм.-Поддръжниците на Вие-знаете-кого са изтезавали сина ми и жена му,докато те са загубили разсъдъка си- допълни тя гордо,извърната към Хари,Рон,Хърмаяни и Джини.
Двете момичета захлупиха уста с длани.Рон,който изглеждаше покрусен,спря да извива врат в опит да зърне родителите на Невил.
--Бяха аврори,радваха се на голямо уважение в магьосническия свят-продължи госпожа Лонгботъм.-И двамата притежавали изключителна дарба.Аз... да, Алис, какво има, миличка?
Майката на Невил запристъпя към тях по нощница.Вече не беше с кръгло щастливо лице, както Хари я помнеше от старата снимка на първия Орден на феникса,която му бе показал Муди.Сега то бе изпито и слабо, очите и изглеждаха прекалено големи, косата ,вече побеляла , беше рядка и безжизнена.Жената не пожела да говори - или може би не можеше,- само направи плахо движение към Невил и му подаде нещо.
--Пак ли?-попита малко уморено госпожа Лонгботъм.-Чудесно ,Алис, миличка... каквото и да е,вземи го ,Невил.
Той обаче вече беше протегнал ръка ,в която майка му пусна праза опаковка от най-добрата дъвка за балончета "Друбъл".
--Чудесно,миличка - повтори с престорена радост бабата на Невил и потупа снаха си по рамото.
Невл обаче промълви тихо:
--Благодаря,мамо.
Тя закрета към другия край на помещението,като си тананикаше.Невил огледа предизвикателно останалите , сякаш ги приканваше да се засмеят, а Хари си помисли,че никога през живота си не е виждал по-несмешно нещо.
-Е, да се прибираме - въздъхна госпожа Лонгботъм и надяна дълги зелени ръкавици. - Много се радвам ,че се запознахме.Невил, хвърли обвивката в кошчето,вече ти е дала толкова много, че можеш да си облепиш стаята.
Но Хари беше сигурен,че е забелязал как на тръгване приятелят му пъха хартийката в джоба си.
Вратата се затвори след тях. "