Не мога да разбера защо се случва.
Тъкмо го бях преодоляла...Тъкмо почти всичко беше отминало...Защо ли трябваше изобщо да се случва...Защо му трябваше да ми прави тези тъпи намеци?!?Писна ми от всичко...Може да изглежда клиширано,но наистина в този момент просто искам да изчезна...Да забравя всичко случило се...Каквото и да си помисля-винаги ще е свързано с него.На където и да се обърна-виждам само него...Всичко,всичко ми напомня за него!Господи,аз просто исках да сме приятели отново...Защото най-вече той ми беше приятел...Толкова ли много искам ... ;( Омръзна ми от всичко!Нямам сили за повече,Дадох всичко от себе си,за да си подобрим отношенията,дори му го казах в лицето.И той се усмихна!Как бихте приели една усмивка?За мен беше нещо прекрасно...да ми се усмихне...Да ама не...Предавам се...