Някой все още вярва,че Тя съществува...

...но това не мисля че съм аз.Не мислете,че съм повърхностна,защото само някой,който не знае какво е Тя,може да казва,че не вярва в нея.Чувството,което ме е обзело не е вяра,а по-скоро надежда.Аз се надявам,не вярвам,Тя да съществува.Казват,че най-хубавите неща се случват само веднъж в живота на човека.Нека се замислим-да,случи ми се,почувствах го.Хубаво ми беше до една степен.Всеки казва колко е прекрасно,как летиш в облаците,но реално погледнато след като го изпитаме всеки си задава въпроса:Всъщност Хубаво ли ми беше?Хубаво ли е или не?и Хубаво ли ще ми бъде?...
Много пъти мисля по тези въпроси,но най-много се притеснявам за другите два:Съществува ли изобщо? и Ще го изпитам ли отново?
Естествено,на тези с които съм разговаряла на тази тема ще им се сторя банална.
Гледах любимия си сериал и отново се разплаках...Филм,накойто винаги плача.Не,не се разказва за затвори,за острови или супер геори,той дори не е комедиен.Просто живота на тийнейджъри,всеки с проблемите си.
И да се върнем на темата:Не е вяра,надежда е.Не вярвам,че съществува,но се надявам да е така.Или ако съществува,тя няма да е споделена,нали?Защото винаги така се получава-в хубавото има и лошо.
Не искам да онищожавам вярата на никой,това е просто моето мнение.И в никакъв случай то не показва че я мразя,просто съм изгубена сред всичките въпроси без отговори,сред всичката болка.И аз не съм единствената,която се чувства така.Но...
Някой все още вярва,че Любовта съществува...Но това не мисля,че съм аз...А може всичко да е наред,ако някой ми подари малко вяра.