Пустота

Рано сутрин е.Мъглата е обвзела града,обвзела нощта,обвзела и мислите ми.Всичко,закоето помисля изчезва за сскунди.Вече трябва да излизам от вкъщи,но навън изглежда толкова студено,толкова пусто.Ще излезна и ще тръгна.Ще погледна назад и домът ми сякаш ще изчезне.Всичко е толкова бяло.Слушам една болезнено тъжна мелодия,но въпреки че не ми напомня за нищо,на мен ми се плаче.Песента свършва и ето,сякаш изчезна,сякаш е предмет,от който се отдалечих и вече не мога да го видя заради мъглата.И оново-всичко е толкова пусто.Умът ми е сякаш един лабиринт,в който се въртиш за да намериш изход,но е безполено-такъв няма.И около теб е бяло,една бяла и непрободна мъгла.
Но денят ще започне.Денят,който е изпълнен с усмивки и който ще ми помогне да излезна от лабиринта.
Но отново ще слушам тази песен...