Нима е толкова трудно?
От половин час е тъпча със сладолед и не мога да спра да мисля за нещо.Вече прибрах кутията с шоколадово-ваниловия покрит с карамел сладолед,който така обожавам,защото дори и той сега не ми помага.
Днес цял ден се вслушвам в думите на приятелите си и си зададох въпрос"Съществувам ли?".Първата ми рисунка беше с такъв намек-момиче което се оглежда в огледалото,но не вижда никой и си задава въпроса"Съществувала ли съм някога?А сега?".Е,дойде ми и на мен времето!Няма да цитирам имена.Толкова ли е трудно някой от Тях да помислят и за ето онова дребничко,слушащо метъл момиче,което стои точно отстрани?Или живее толкова близко до тях?Да,Те са прекрасни.Вече ви казах колко са луди и колко много ги обичам,но толкова ли е трудно да помислят и за това,което АЗ казах и да ми благодарят,а не да благодарят на друго за същото.Нима аз не съществувам?!Какво му става на светът!?Къде е онова същество което твърдо казваше,да искам да сме приятели отново?О,да...Някъде там,НЕЗНАЕЩ ЧЕ МЕ ИМА!Кой знае че ме има,за Бога!?