Весела Коледа!!!!^^

Йей!!!Коледа дойде^^
Искам на всички да ви пожелая весело изкарване на празника!Нека мечтите ви да се сбъднат!
Тази вечер в 12:00 всички трябва да си пожелаем нещо,което силно желаем,а то трябва да се сбъдне...на Коледа стават чудеса!!!
Да ви кажа...тази година подаръците не ме интересуват...имам предвит материалните подаръци...Получих един страхотен подарък преди няколко дни и много си го обичкам подаръка... ^^
Та...На Коледа обичам да мисля за семейството и за приятелите-за най-близките!Редно е и вие да го направите...
Абе нз какво още да ви кажа...
МЕРИ ДА ВИ Е КРИСМАСЪ!!!!^^

Малко любов

Когато изгубих вяра в съществуването на любовта,не знаех че някой ще ми я върне...
И наистина се радвам,че има някой,който така силно да обичам...Отново...
Само че,този път не мисля,че имам от какво да се притеснявам.
Има толкова много неща,които ми се иска да му кажа,но се страхувам...Страхувам се да не ме наранят отново.За моя радост,с всеки изминал ден разбирам,че той не е като останалите.Твърде различен е за да се страхувам.И начина,по който ме кара да се чувствам...
Понякога ти се случват лоши неща на куп,които те карат да мислиш ужасни неща...Но идва време,когато всичко се обърща срещу това,което си мислил,срещу това,което си чувствал.
Както и да е,сега се чувствам прекрасно,с човека,който мноооого обичам...

Защо винаги боли когато си щастлив?

Да,защо винаги боли когато си щастлив?Случи ми се нещо толкова прекрасно,след толкова много време,но отново има нещо,заради което да ме боли.А жалкото е и че аз причинявам болка.Но способна ли съм да спра всичко това,което ми се случва?Нима?Аз съм способна на това,на което са способни и останалите хора,но някой просто не искат да го разберат.
Грешала съм много-все пак съм човек.Дано с грешките си наранявам...И не мога да ги поправя...
Господи,аз съм ужасна...Най-ужасното същество в цялата планета...
С този пост искам да се извиня на всички мои приятели за това с което съм ги наранила,особено човекът,с който се случи това днес...Наистина съжалявам...

Пустота

Рано сутрин е.Мъглата е обвзела града,обвзела нощта,обвзела и мислите ми.Всичко,закоето помисля изчезва за сскунди.Вече трябва да излизам от вкъщи,но навън изглежда толкова студено,толкова пусто.Ще излезна и ще тръгна.Ще погледна назад и домът ми сякаш ще изчезне.Всичко е толкова бяло.Слушам една болезнено тъжна мелодия,но въпреки че не ми напомня за нищо,на мен ми се плаче.Песента свършва и ето,сякаш изчезна,сякаш е предмет,от който се отдалечих и вече не мога да го видя заради мъглата.И оново-всичко е толкова пусто.Умът ми е сякаш един лабиринт,в който се въртиш за да намериш изход,но е безполено-такъв няма.И около теб е бяло,една бяла и непрободна мъгла.
Но денят ще започне.Денят,който е изпълнен с усмивки и който ще ми помогне да излезна от лабиринта.
Но отново ще слушам тази песен...