Преглеждах си писаниците онзи ден...И честно казано...Не знам...Някои неща са пълни глупости...Особено за любовта!!!
НАПРИМЕР:
1.Пешо.Че е готин-готин е,но...не мога да кажа,че съм го "обичала"...Това е чувство,което може да се изпита само когато си дълго време с един човек...
2.Въпросното момче,което "най-вече ми е бил приятел" и което "съм обичала истински"...Пак ще го кажа-Подобни чувства не се изпитват толкова лесно.Никой не може да осети истинската любов на втория ден от връзката ви...А за приятелството-аз даже не го познавах като човек.Сега казвам-приятен човек е,мога да разчитам на него,но тогава не ми е бил приятел-аз просто не го познавах.
И сега като ги чета се смея на детинските си мисли ...И чак сега мога да кажа,че наистина изпитвам истински чувства към едно момче...което най-вече ми е приятел...

За пореден път се убеждавам,че явно на никой вече не му трябвам...Говоря пак за приятелите...Уж навсякъде искат да съм с тях,да сме заедно...но всъщност не...Видях,че не съм желана...Повече няма да им се натискам...Ако някой от тях искаше да е с мен нямаше да ми каже много ти здраве ,ами щеше да дойде,да преглътне гордостта си и да ми каже извинявай...Ама явно нев го заслужавам...Бахти...Никой ли не иска да е с мен ;(