"Аз минах през толкова унижения,за да построя толкова от кулата с карти и тъкмо бях близо до края и всичко се срути..."каза тя.

Как?...Въпроса е "Как?"...
Как всичко е толкова хубаво,толкова прекрасно,толкова перфектно и как лесно се изгуби...Толкова думи,толкова усмивки и намеци...и само едно изречение и всичко рухна...и дори надеждата която има не може да и помогне...а щом надеждата не може,кой е способен?Но нима някой шритежава силите да промени случилото се...Не.
Как едно момче може да бъде толкова жестоко?Да нарани някой толкова много без дори да помисли какво прави?
Живота е суров...но защо е най-суров към тези,които не са му направили нищо...Това пак са нейни думи...и напълно я подкрепям...
И жалкото е,че тя наистина го обича...